Разликата между стъкло и кристал

Ключова разлика: Стъклото е генеричното наименование, докато кристалът е подвид на стъклото - изработен е по същия начин, но от различни материали. Следователно всеки кристал е вид стъкло, но не всяко стъкло може да се определи като кристал. През 1969-та година  Европейския съюз (ЕС) установява три основни критерия, за да се категоризира един стъклен продукт като "кристал": съдържание на олово над 24%, плътност над 2,90 и индекс на отразяване 1,545.

Научно погледнато кристалите са чисти вещества, чиито атоми, молекули или йони са групирани в подреден модел, където те се простират във всичките три пространствени измерения. Кристалите се появяват най-често по естествен начин на земята. Това се случва чрез кристализация и втвърдяване - процеси на формация и кристален растеж.

Терминът "кристал" е често използван във връзка със стъкларски изделия, които имат по-елегантна форма от ежедневно използваната стъклария. Това обаче не е основната разлика между тях. Въпреки това основна дефиниция , която важи за кристалите, е "тип стъкло, което съдържа олово".

Според  Джон Кенеди, ръководител на техническите служби в Уатърфорд, Ирландия, има много специфични гайдлайни за това какво трябва да съдържа истинския кристал. Има три основни критерия, които характеризират кристалите - съдържание на олово над 24%, плътност над 2,90 и индекс на отразяване 1,545. Извън ЕС обаче тези условия не се зачитат. В САЩ, например, всяко стъкло със съдържание на олово над 1%  се категоризира като кристал.

Технически погледнато прилагането на термина "кристал" във връзка със стъклото само по себе си е неточно, тъй като стъклото е твърдо аморфно вещество. Следователно по дефиниция му липсва кристална структура, което е необходимо за кристала. И все пак терминът, макар и грешно да се прилага към стъклото, се е задържал и е останал популярен.

Стъкларските изделия могат да бъдат направени от различни материали - силициев диоксид, цинк, олово, а от скоро и от титан. Технически само за продукти с минимум 24% съдържание на оловен оксид е подходящо да бъдат наричани "оловен кристал", докато продукти с по-малко съдържание на оловен оксид или съдържание на друг метален оксид е редно да бъдат категоризирани като "кристалин" или "кристално стъкло". И все пак, често всички тези продукти попадат под общия знаменател "кристал".

Цветът и блясъкът на стъклото често варират в зависимост от химичния му състав. Стъклото, направено с железен оксид, има зелен оттенък, докато стъклото, направено със сода-вар, има синкав оттенък. Въпреки, че някои хора намират тези оттенъци за непривлекателни, стъклото със зеленикав оттенък е значително по-здраво. Кристалът е светъл на цвят и е предимно прозрачен. Някои чисти кристали имат свойството да отразяват светлината в различни цветове. Ако се държи в подходяща позиция, рефракцията и дисперсията на светлината от кристала могат да създадат дъга от оттенъци.

Стъклото е по-здраво от кристала, затова по-често кристалните изделия се оставят за използване при специални поводи и празници, докато обикновените стъклени изделия се използват ежедневно. Съдържанието на олово в кристала го прави по-лесно топим и по-достъпен и податлив на фина обработка. Това позволява да се изработват по-детайлно продуктите и да се лавира с дизайна.

Освен това поради високото съдържание на олово, кристалът издава по-звънък и силен звук при леко почукване (наздравица) в сравнение с обикновената стъклария. В зависимост от структурата и рядкостта на кристала, цената му може да варира, понякога драстично.

В заключение: кристалът е вид стъкло, направен по същия начин като стъклото, но с различен химичен състав. Не всяко стъкло е кристално, но спокойно можем да кажем, че всеки кристал е вид стъкло.